Змийска хурка – една специална билка

Билката змийска хурка /Arum maculatum/ е известна в народната медицина със своето противовъзпалително, кръвоспиращо, регенеративно и обезболяващо действие. Особено ефикасна при външни и вътрешни хемороиди.

Смята се, че растението помага успешно при миома, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, бъбречни и чернодробни заболявания, разширени вени. Използва се при ревматизъм и подагра.

Билката е известна още като змийски лапад, петнист змиярник, змийско грозде. Лат. наименование Arum maculatum.

Начин на употреба: Парченце от свежата сурова грудка /обелена/ с големина колкото лещено зърно се пият с вода два пъти дневно /сутрин и вечер/, без да се дъвчат. Билката е лютива, затова задължително се гълта цялото парченце. Да не се превишава посочената доза!

Съхранение: Коренът може да се увие във фолио за свежо съхранение и да се държи в хладилник, докато се приема.

Лечебно действие:

Кръвоспиращо.

Успокойтелно.

Седативно.

Бронхолитично

Регенеративно.

Болкоуспокояващо.

Използва се при:

Външни и вътрешни хемороиди.

Камъни в бъбреците и жлъчката.

Нощно напикаване.

Псориазис.

Язви на дебелото черво и дванадесетопръстника.

Шипове.

Гастрит.

Бронхиални възпаления.

Противопоказания:

Билката е както лечебна, така и отровна поради което преди приемът й трябва да се консултираме със специалист (фитотерапевт) или да се спазват препоръчителните дози.

Не трябва да се приема при бременност и кърмене!

Легендите:

Траките смятали билката за вълшебен дар на Бога Слънце – девойките го поставяли в обувката си, за да намерят най-добрия жених.

Най-голямата магия е установена още от хилядолетия – в премерени дози отровата  лекува.

През средните векове растението се е слагало във виното. Било е ценена психоактивна съставка. Стари хроники сочат, че в миналото майките са ползвали билката, за да предпазят чедата си от уроки.

Според поверието това ставало, когато изсушен лист от змийски лапад се постави в люлката на бебето. Смятало се още, че пази от лоши сънища. По-късно растението започва да си прокарва място и традиционната медицина. Пред седемдесетте години на миналото столетие учени анализират билката и откриват, че нейното лековито въздействие не е само мит.